- Накъде върви светът! - въздъхна осъдително старицата. - Да се мастурбира на такова високо равнище!? Това май е прекалено, не мислиш ли?!
- Високо, ниско, все тая - сви рамене Катя.
- Не го одобрявам - поклати глава мисис Кънингъм. - Мисли, каквото щеш, но не го одобрявам. Онанизмът пречи на хората да се развиват. Учили са ме като малка. Сега разбирам какво са имали предвид.
Тя бръкна в чантичката си и измъкна дълга пурета. Драсна клечка кибрит. Над главата й се изви сладникав дим.
- Всеки знае да се драпа в тъмното - продължи тя, пафкайки енергично, - не ти трябва да си красив, нито умен, нито богат - нищо! Можеш да си спестиш дори елементарната хигиена. Човек се отпуска. Защо да се напрягам, казва си, да се трудя върху себе си, за да изглеждам привлекателен, като мога да се оправя и сам. Това е краят. Свикнеш ли веднъж, вече нищо не може да те спре. Превръщаш се в животно.
Кралицата избълва последователно няколко кръгчета дим.
- Когато някой си се драпа сам, то си е за негова сметка. Но когато се драпа цялата държава, става напечено - философски обобщи тя.
Обичам цитати, извадени от контекста. Този е от романа "Мисия Лондон" на Алек Попов, по който миналата година беше заснет филм и съвсем скоро ще можем да го гледаме на кино. Въпреки че си купих книгата преди месеци, едва сега седнах да я прочета, хем да мога спокойно да гледам интерпретацията на Димитър Митовски на големия екран.
Опитът ми досега показва, че съществуват успешни екранизации на култови романи. Първите, за които се сещам, са "Плажът" на Алекс Гарланд с филма на Дани Бойл и "Боен клуб" на Чък Паланюк с филма на Дейвид Финчър. И при двата, първо изчетох книгите, а след това гледах филмовите им версии. Художествените жанрове се допълваха по прекрасен начин, а моето удоволствие беше пълно.
Дали и "Мисия Лондон" ще бъде адекватно филмиран, предстои да разберем. Със сигурност, Алек Попов е написал добър роман. Поне за мен.
