Един от късметите, които ми се паднаха от новогодишната баница, беше свързан с пътуване. През 2010 година съм си обещал да пътувам. Не повече, а изобщо. Често твърдя, че обичам да пътувам, но не го правя. И тук не става дума само за пътуване извън България. Как може да обичам нещо, което почти не ми се случва? Някой от по-близките ми приятели веднъж беше констатирал, че имам навика да обичам/харесвам/влюбвам се в представата за нещо/някого. Смея да твърдя, че има голяма доза истина.
Факт е, че последните години пътувам. Не много често, но успявам поне веднъж през годината да изляза извън България. През 2007 се присъединих към група приятели, които практикуват клубен туризъм, т.е. пътуване до определен чуждестранен град с цел посещаване на клубовете му. Покрай партитата успяваме да видим и някоя друга туристическа забележителност, стига да не сме се счупили много предишната вечер и да нямаме физическата възможност да изпълзим от хотела. Нещо такова ми се случи в Букурещ преди 3 години.
През ноември 2009 ELEKTRÖ публикува впечатленията си от първото посещение на Берлин. В началото на април, по Великден, с групата рейвъри сме решили да се разходим до немската столица и да щурмуваме две, три вечери клубовете, докато ни свършат парите. Засега това е само идея, но самолетните полети вече са проверени. Остава най-трудната част - да се организираме и да си купим билети.
Тази седмица, случайно или не, попаднах на документалния филм The Other Side: Berlin, подкрепен с музика от Ellen Allien. Самата тя е екскурзоводът, който показва едно от многото лица на града. Започвайки с галериите за алтернативно изкуство, Елен минава през любимите си магазини за пазаруване на дрехи, показва по-добрите места за хапване и пийване с приятели, стига до vinyl shop, от който си купува плочи, посещава йога и масажист, и развежда из различни дестинации, които отсъстват в обикновения туристически гайд.
Филмът го има на торент, но се изисква регистрация, която в момента е забранена. Мога да го изпратя по Skype. Струва си да се гледа. Дори и да нямате намерение да ходите скоро в Берлин.![]()
![]()
Факт е, че последните години пътувам. Не много често, но успявам поне веднъж през годината да изляза извън България. През 2007 се присъединих към група приятели, които практикуват клубен туризъм, т.е. пътуване до определен чуждестранен град с цел посещаване на клубовете му. Покрай партитата успяваме да видим и някоя друга туристическа забележителност, стига да не сме се счупили много предишната вечер и да нямаме физическата възможност да изпълзим от хотела. Нещо такова ми се случи в Букурещ преди 3 години.
През ноември 2009 ELEKTRÖ публикува впечатленията си от първото посещение на Берлин. В началото на април, по Великден, с групата рейвъри сме решили да се разходим до немската столица и да щурмуваме две, три вечери клубовете, докато ни свършат парите. Засега това е само идея, но самолетните полети вече са проверени. Остава най-трудната част - да се организираме и да си купим билети.
Тази седмица, случайно или не, попаднах на документалния филм The Other Side: Berlin, подкрепен с музика от Ellen Allien. Самата тя е екскурзоводът, който показва едно от многото лица на града. Започвайки с галериите за алтернативно изкуство, Елен минава през любимите си магазини за пазаруване на дрехи, показва по-добрите места за хапване и пийване с приятели, стига до vinyl shop, от който си купува плочи, посещава йога и масажист, и развежда из различни дестинации, които отсъстват в обикновения туристически гайд.
Филмът го има на торент, но се изисква регистрация, която в момента е забранена. Мога да го изпратя по Skype. Струва си да се гледа. Дори и да нямате намерение да ходите скоро в Берлин.
