Да не порастваш не означава да се затвориш за света около себе си. Означава само да търсиш и да се изненадваш, но без да удряш глава в стени, които сам си поставил.
Преди седмица навърших 27 години. "Голяма работа!", "Млад си още...", "Животът е пред теб.", чувам да си мислите. И с право. На пръв поглед, 27 не е нищо повече от поредната цифра, която ме приближава до заветната криза на средната възраст. Моя добра приятелка има теза, че поради динамично развиващия се свят и забързаното ежедневие, "кризата" започва още на 25. При мен, това почти се случи.
Днес една от колежките в офиса ми разви любопитна теория, според която в момента влизам в година 6. Изчислена по сложна нумерологична формула, това означава, че следващите 12 месеца ме очаква любов, любов и само любов. Чудесно. Нямам против. И без това с любовта не сме се виждали и чували скоро. И във фейсбук не сме приятели. Драма.
Покрай рожденния си ден се поинтересувах какво означава да си в Сатурнова дупка. Ами не е готино. Паднах някъде в средата на месец март и още не мога да изляза на повърхността. И звездите не чувам да ми говорят, но дори да казваха нещо, едва ли бих им хванал вяра. Напоследък трудно намирам в какво да вярвам.
Вчера ми казаха, че изглеждам уморен. При това го чух от човек, който не ме е виждал над 2 седмици. Истина е. Уморен съм. Не защото не си доспивам въпреки че и това е фактор. Изтощаването е по скоро емоционално и психически, а това не е добре. Никак даже.
Най-силното пожелание по случай рд-то получих от човек, с който преди година и половина се скарахме лошо. Оттогава насам отношенията ни са в застой. Миналото лято той замина да учи в Дания. Пожеланието гласи:
Да оправиш бъркотията в сърцето/душа/там, където са чувствата и твоето аз.
Право в десетката.
*Цитатът в началото е от блога на Kim Glowfish
